Сандман, брой 31

"Три пъти септември и веднъж януари"

Автор: Нийл Геймън, туш: Шон МакМанъс

Превод: Мордред




Предисловие

Въпреки непрекъснатите свидетелства доказващи противното, голяма част от западната аудитория продължава да възприема комиксите като истории за деца. Без съмнение популярността сред тинейджърите на (супер)герои като Супермен, Спайдърмен, Батман, мутантите от Х-Мен, Споун и т.н. кара немалко хора да смятат, че това е цвета на комикс индустрията, и че след като този възраст бъде "надрасната", комиксът няма какво да предложи на зрелия читател. В България пък, комиксите са почти непознати, особено във вида, в който са популярни на запад. Надявам се, че с настоящата история ще успея да ви убедя в удоволствието от добрия комикс.

Нийл Геймън е един от онези автори на комикси, които успешно показват на читателите, че комиксът, също както книгите и киното, е просто една популярна медия, която може да бъде изпълнена както с инфантилни истории за мечове, роботи, извънземни и едрогърди героини, така и с интригуващи сюжетни линии, добре разработени герои, умело поднесен диалог, послания и идеи, над които да се замислиш. Е, нерядко мечовете, роботите, извънземните и едрогърдите героини също са там, но са в един зрял контекст, както подобава на едно сериозно произведение на литературата.

Говорейки само за писателя, съвсем не искам да омаловажа работата на другите участници в създаването му, но тъй като тук искам да демонстрирам литературната страна на комикса, ще обърна съвсем малко внимание на останалите, колкото да разкажа накратко какъв е процесът на създаване на един комикс.

Първата работа е тази на писателя, той създава сценарий, подобен на сценарий за филм, където се описват сцените, персонажите, репликите и т.н. Нийл Геймън е донякъде уникален с това, че пише страшно подробни указания към художниците си, понякога 4-5 страници текст само за една страница комикс. С тези указания работи художник, който рисува "моливите" на комикса - той разделя страниците на кадри, рисува персонажите и т.н. След него идва художника с туш, който дефинира някои от моливните линии, както и щрихова или запълва изцяло черните области на страницата. Възможно е с молив и туш да работи един и същи художник. Рядко същия човек е и оцветител обаче, в изработката на комикси се предпочита тясната специализация, така се работи по-ефективно (което е особено важно за "индустрията" в Щатите). Друг човек рисува буквите в балончетата и самите балончета. Поредното голямо постижение в "Сандман" е специфичната употреба на шрифтове и балончета за основните персонажи (уви, наложи се да подменя ръчно рисуваните шрифтове на Тод Клайн с готови такива, така че четейки превода, няма да усетите ефекта в пълнота).

Поредицата "Сандман" излиза ежемесечно в продължение на осем години (1988-1996) и включва 75 броя (а освен тях няколко минисерии с герои от комикса) и дава начало на няколко отделни серии (които обаче не се пишат от Геймън). По-късно "DC Comics" преиздава поредицата в десет тома, осем от които съдържат основните сюжетни дъги, а останалите два са със самостоятелни истории. "Три пъти септември и веднъж януари" е именно една от тях.

И авторът и комиксът са печелили многобройни награди, но може би най-любопитната от тях е "World Fantasy Award", която е единствената награда за "чиста" литература присъдена на комикс, а именно брой 19 от "Сандман" ("Сън в лятна нощ").

Героите

Сън, протагонистът в серията, е един от седемте Вечни - антропоморфни персонификации на основните принципи във Вселената. Всеки от тях, макар да има телесна форма е същевременно аспект на света, както и управител на своето владение. Често действията им в реалния свят не могат да се интерпретират просто като постъпки на хора. Когато Смут прави компания някому, тя е не просто физически редом с него. Едновременно с това тя е и функцията си в света, и тези, които тя посещава са същевременно в нейното владение - пияни, луди или трескави. По същия начин, когато спим, ние сме всъщност в царството на Сън, подвластни на неговата воля и зависими от неговата закрила.

Макар да ги наричаме Вечни, те не са се появили по едно и също време.

Съдба е отворил книгата си преди да има каквото и да било друго в света. Началото на Времето е записано едва в края на първата третина, а краят му е едва в началото на последната.

Смърт се е появила с първия живот и ще остане докато последния не си отиде.

Сън пази и управлява сънищата на спящите. Освен останалите му особености, той често изглежда различно, в зависимост от това кой го наблюдава.

Стихия е разрушението, което издига планини и потапя земи, той е в сърцето на звездите и в горския пожар. Преди няколкостотин години, той изоставя функциите си и сега се скита из Световете като обикновен смъртен. Разрухата, на която сме свидетели сега е изцяло по наша вина, Стихия не носи отговорност за нея.

Страст е андрогин, нито мъж нито жена.
Скръб е нейната/неговата сестра-близнак; макар да не си приличат външно, те са се появили по едно и също време, и речено е, че често след като пожелаем нещо, изпадаме в отчаяние, задето не можем да го имаме. Тя има навика да дълбае плътта си със своя пръстен-кука.

Смут е най-младата сред вечните, с разноцветни очи и коса и непрекъснато променяща се реч и външност. Първоначално, преди зората на времето Смут е била Сладост, но каква травма е предизвикала промяната в нея ние не знаем.

Освен това, макар функциите им да са вечни, не е невъзможно телесният аспект на някой от Вечните да бъде унищожен. Говори се, че това се е случило веднъж със Скръб и тази, която виждаме сега е втората изпълнителка на задълженията и. В тази връзка е и заплахата, която Страст отправя към Сън при раздялата им (по-късно тя се сбъдва, макар и не като дело на Страст)

За отбелязване е, че героите появяващи се само в този епизод са съществували наистина - всички факти за Император Нортън са действително случили се. Сред неспоменатите по-интересни факти за живота му са погребенията на двете му любими кучета, за второто от които Марк Твен пише епитаф - "[той бе] изпълнен с години и чест и болест и бълхи"). Друго обществено значимо събитие е, че по време на безредици при демонстрации срещу китайското население на Сан Франциско, Нортън застава между двете тълпи и започва да рецитира "Отче наш". Тълпите, засрамени, се оттеглят.

Освен Нортън, Кралят на болката, Вехтия палат, Ейбрахам Уорнър и Гризел, животните в клетки - всичко това е част от действителната история на Сан Франциско.

Преводът

Преведох тази история, защото е сред любимите ми и е доста подходяща за запознаване на читателя както с комиксите за възрастни, така и с автора. Нийл Геймън е познат писател на българския пазар, но се опасявам, че доста вода ще изтече, преди някой от комиксите му да види официално свят тук.

Боя се, че част от въздействието на текста е може би загубено при превода - например имената на героите са тясно свързани с действието, понякога се говори за сънища, понякога за мечти, понякога за страст, понякога за алчност, Смут е понякога алкохолна омая, а често откровена лудост. Тъй като в оригинала имената на Вечните са специално подбрани, счетох за нужно да направя същото и с имената в превода. Destiny стана Съдба, Death - Смърт, Dream - Сън, Destruction - Стихия, Desire - Страст, Despair - Скръб, Delirium - Смут, която преди зората на времето е била Delight (Сладост)

Огромни благодарности на хората от клуб "Лингвистика" в dir.bg за помощта с по-трудните за превод имена на Вечни, както и на Хейзъл за помощта и с редактирането на текста.

Макар да съм наясно, че нарушавам търговските права на американския издател, смятам, че публикуването на този превод не е в ущърб нито на автора, нито на издателя. Ако някой ден българско издателство се сдобие с правата за превод в България, с радост ще махна този превод от тук и дори бих го предоставил за използване.

Авторските права на превода принадлежат на мен, Александър Андонов, забранява се пресъздаването на този превод в какъвто и да било вид, с търговска цел, без писменото ми съгласие. Имате право да разпространявате архива само в оригиналния му вид, без да премахвате или променяте настоящия текст.

Архив за сваляне
CDisplay - Четец за .cbr файлове (препоръчително)
Ако не искате да използвате CDisplay, просто преименувайте файла на .rar и го отворете с разархивиращата си програма.

Приятно четене! (цъкането върху всяка картинка ви води до следващата)

Не забравяйте да ми изпратите коментарите си, няма да се сърдя и ако са няколко ;)
Mожете да го направите от всяка страница.

Запазвам си правото да публикувам тук някои от изпратените коментари, ако не желаете това да става, моля напишете го в текста. Пощенските ви адреси няма да бъдат публикувани (т.е. не се бойте от спам :)

Превод (c) Александър Андонов
email(на латиница естествено): сир.мордред@гмаил.цом



Име:
Email:


6298 читателя